Dec 20, 2012, 10:13 AM

Емоция

  Prose » Others
591 0 0
1 min reading

Емоция


Замръзвах.  Трябваше най-после да свикна със студа да спра да треперя! Обаче когато просто мислиш, нищо не се случва. Липсата на промяна ме вбеси и легнах на земята, ядосана, престана да ме интересува дали ми е студено. Там долу не беше толкова ужасно! По-скоро приятно, отпуснах се и погледнах към светлината на лампата. Първо беше прекалено бяла, ослепителна и си мислех: "Ама, че гадост! Що за глупост правя!?!". Обаче после противното изкуствено слънце се превърна в миниатюрни летящи и разноцветни извънземни. Каква красота! За миг не виждах нищо друго, освен тях. Един, два... ДЕСЕТ безформени извънземни петна. Летят и те объркват, защото, дявол да ги вземе, са много бързи. 

 

Но макар и ми се виеше свят от всички тях, запазих концентрация. Игнорирах ги и втренчих поглед точно над мен. Гледах най-хладнокръвно как лампионът пада право надолу и като стрела се забива в гръдния ми кош. Какво странно чувство! В кръвта ми се вля адреналин, защото беше като истинско. Лампионът ме проби и спря в пода. Но беше застанал накриво! Чувствах го, знаех, че е така, БЯХ СИГУРНА, защото го усещах да вибрира в мен.


Туп... туп... туп. И то в ритъма на сърцето ми, защото лявата страна на лампиона не беше продължила надолу, а беше спряла точно отгоре му. 

 

Прескрасно! Жива съм, нищо ми няма, просто имам сърце от стомана, а наоколо летят извънземни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Милова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...