Еньов ден
2 min reading
_Ей лудо дете, не се спря!
_У, проклета семка Горановска! _Айде стига де! _Така ли? -казвам- див съм, нали съм Горан. Като не ме щете, ще се кача чак на Мусал и ще седна там! Така и направих. Легнах на един камък, гледам звездите вечер...Никой нищо не ми вика. Сутрин Слънцето се показваше и искаше разрешение да измери царството ми.Не знам колко пъти Минаха Васил, Йордан и Иван, Андрей с мечката, Атанас мина и вика''иди си зимо, идвай лято!'' Ето и Варвара вари, Сава пече..., Трифон, Влас с воловете мина, Тодор на кон, Георги с овцете, Герман... Всички минаваха, по колко пъти не знам. Из един път се усетих, че камъка ми умалял. Краката ми стърчат, като се пипнах- брада ми расте вече. _Ей Еньо- викам- май е дошло време да си ходя! _ Добре-казва ми Еньо- моя ден е добър за такова нещо. _ Така е-добавя Игнат-ако си беше тръгнал с мене, щяха да те сложат да седнеш на дарака, за да не се задържаш много. Вземах от един овчар ножицата дето стриже овцете, и криво ляво смъкнах гривата и брадата. Тръгнах да слизам ама преди селото седи една жена на пътеката и не се отмества. _ Че помести се де! Сляпа ли си? _ Ми сляпа съм! Неделя ми викат, Сляпата Неделя. Хайде да те водя! _ Че къде ще ме водиш, като си сляпа? _ При някоя мома , къде другаде? И ме заведе при една мома и не се мина много време и ми се роди Първан.© Слав Коруба All rights reserved.
