Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни листа образуваха по земята пъстроцветни килими. Само те придаваха красота на мрачния есенен пейзаж.
© Виктория Вичева All rights reserved.
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
