Есенна Монтана
Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези огнени цветове и имам чувството, че е горещо, но в същия миг поглеждам небето - сиво и мрачно, готово да заплаче отново над умиращите и падащи листа, и ме побиват студени тръпки.
Клоните на дърветата вече се оголват. Приличат на безброй протегнати ръце. Сякаш са на старци - с изкривени и изсъхнали от времето пръсти. Зловещо е. Щом се загледаш, обаче, ти заприличват на рисунки върху небето. Дори ти напомнят за лятото. Но тогава отново поглеждаш по-надолу и разбираш, че е есен.
На земята има килимче от листа. Толкова е красиво, че ти се иска да легнеш върху тях.
Звънецът би и прекъсна мислите ми. А листата продължиха да капят като косите на възрастен човек.
© Михаела All rights reserved.
