Бяхме на почивка целият клас. Решихме да отидем в Ню Йорк. Да доста голямо място за почивка.

Точно два дни преди това се бях разделила с гаджето си.Той беше 1 година по-голям от мен.

Бях се приготвила и щях да му дам девствеността си, но когато отидох го заварих в леглото с друго момиче. Разбира се, не му показах колко ме е заболяло. На кучката и оскубах косата, а пък него го ударих там долу.

Прибрах се у дома и цяла вечер не можех да мигна.Разбира се най-добрата ми приятелка Алис беше при мен, за да ме утеши.

И ето ни тук 2 дни по-късно.

Изобщо не ми беше до тази почивка, но просто исках да замина някъде. В последният момент щях да се откажа, но Алис не ми позволи..

През повечето време стоях в стаята си, а когато не го правех бях в бара на хотела. И разбира се фалшивата ми лична карта беше съвсем като истинска.

Накрая на Алис и писна и насила ме накара да изляза с момичетата.

Когато излязохме го видях. Той беше там. Беше Джейк. Приятелите му викаха Джей. Познавах го от години. Винаги беше с неговите си приятели,но този път сякаш го видях в различна светлина. И просто така, и просто за един миг от секундата сърцето ми заби лудо.

Първо си помислих, че може да е от алкохола, но когато на другия ден сърцето ми все още биеше като лудо,когато го види разбрах, че съм прецакана.

Сърцето ми беше съкрушено от мисълта за "нас", която нямаше да се случи. Знаех, си че чувствата си ще се несподелени и затова ги запазих за себе си.

За всички тези дни да сме си казали само едно " Здравей"..

Няколко дни по-късно бившият ми, който оставих преди 1 седмица ми се обади по телефона. Гледах го около 5 минути и се чудех дали да вдигна. Този човек не се отказваше. Накрая реших да вдигна телефона.Поне можех да го напсувам. Плъзнах пръста си по зелената слушалка и чух гласът му. Тогава всички лоши думи с които исках да го нарека просто се изпариха във въздуха. Разбира се, че вече не го обичах. Само омраза се беше настанила в мен, но след всичките тези прекарани месеци заедно нямаше как просто да бъда безразлична . Част от мен знаеше, че ще стане така. Аз бях девствена и наистина му повярвах, че ще ме изчака да стана готова...  Искаше да ми се извини и да се съберем отново ,но аз бях непреклонна и му казах „ Не„ след което затворих телефона.

Слязох долу в лобито и когато видях Джейк сърцето ми отново заби лудо и сълзи започнаха да капят по лицето ми. Дори забравих, че се намирам сред хора. Кой знае какво си мислят за мен. Гледах към него и изведнъж погледа му се срещна с моят. Засрамих се... Не исках да ме вижда да плача. Не искам да си мисли някакви лоши неща за мен. Обърнах се и се запътих към асансьора. Точно преди вратите да се затворя някой сложи крака си и вратата се отвори. Това беше той. Беше Джейк. Но, защо?

„Добре ли си ?„  попита ме той . Аз стоях свлечена на пода и само поклатих глава в отрицание. Досега не го бях виждала в такава светлина. Не сме си говорили много, не сме дори и приятели. А, сега идва и му пука за мен? За моите чувства? Бях малко объркана и радостна едновременно, но не спирах да плача. Той влезе .Натисна произволен етаж, за да се затвори вратата и натисна червеното копче. После седна на пода до мен и ме прегърна. „Тук съм. Всичко ще бъде наред“ и си помислих, без да го казвам на глас“ Щом си тук, всичко е наред.Вярвам ти.“  Толкова много исках да го кажа. Да му кажа какво изпитвам. Да му кажа, че съм мечтала да бъда в прегръдките му ,но кураж не ми стигаше. Страхът ми ми пречеше...

Бях се сгушила в него и положила глава върху гърдите му. Чувах как сърцето му бие, но то не биеше за мен. Може би биеше само за самият него, може би не беше дори за някое момиче, но не беше и за мен.. „По-добре ли си ?“ – попита ме той след известно време. „Добре съм.Благодаря ти, че дойде „.. Вече бях седнала до него. Стояхме там и се гледахме в очите. Чувствах се малко засрамена, че бях в прегръдките му, но не ми пукаше. И сега след като знаех какво е усещането да го имам в прегръдките си  исках повече. Исках повече от това, което той може да ми даде. Исках всичко от него. Но, не можех да получа нищо.

Вратата на асансьора се отвори.

„Пич защо не се обади по телефона?" – каза един от приятелите му “Да, ти просто избяга и после асансьора спря„ - додаде друг - „Какво стана ?“ - попита пак първият. - „Всичко е наред“. - Излезе и ме остави сама сякаш нищо не е станало, не че стана нещо просто...

Върнах се обратно в стаята си  и Алис искаше да знае какво е станало. Чула е че сме били затворени в асансьора. Разбира се и казах всичко. Аз и казвам всичко откакто се запознахме на 10 годинки. „Трябва да му кажеш.“ – каза ми тя, но просто не можех. Тя не разбираше. „Знаеш ли по-добре да му кажеш и да те отхвърли,отколкото да не му кажеш и да се чудиш какво е можело да стане. Пък и знаеш ли? Той може да изпитва същото. „

Замислих се над думите и. Ами ако той? Не... Разтърсих леко глава и махнах нелепите мисли за това, че той може би ме харесва по същият начин.

След този ден всичко се промени. С него станахме приятели. Виждахме се всеки ден, говорихме си. Споделяхме си неща, които не сме казвали на никого. Е освен аз на най-добрата ми приятелка и той на своите приятели. След като го опознах се влюбих още по-силно в него.

Накрая реших да послушам съвета на приятелката ми и да му кажа всичко. Няколко дни мислех и премислях думите ,които да му кажа... Измислях си различни сценарии и си представях как можеше да протече този разговор. Разбира се нямаше трети вариант. Кажа ли му това, ако ми отвърне ще е страхотно, ако ли не ... няма дори да можем да продължим да бъдем приятели.

Поех си дълбоко въздух, хванах дръжката на вратата и влязох в стаята му. Казах си наум „Риск печели –риск губи“. Рискът беше голям щях да го загубя като приятел, но и печалбата също беше много примамлива.

„Здравей.“

„О, хей“ - отвърна ми той

„Може ли да поговорим за нещо... важно?“ - бях много притеснена и не спирах да си играя с пръстите си

„Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.“ - той взе ръцете ми в своите „Успокой се и говори направо .“ - кимнах несигурно “Няма да те изям“ - последното ме накара да се усмихна.

„Дори не знам откъде да започна. Много съм притеснена и ми е много трудно да кажа това Джейк.“

„Знам, просто говори“. - в очите му видях нещо странно. Нетърпение? Очакване? Сякаш той знаеше, точно какво ще му кажа и просто е чакал този момент?

„ Знаеш, че никога не сме били толкова близки един с друг. Винаги сме се познавали ,но само толкова. Но, откакто те видях преди няколко дни и откакто станахме приятели ,прекарваме повече време заедно и ..“ - бях прекъсната

„Даваай направо.“

„ Имах по-хубава реч, но ето и какво искам да ти кажа. Влюбена съм в теб Джей и откакто те опознах се влюбих още повече. Ти си страхотен .“ - той само стоеше и ме гледаше с усмивка на лицето си“ Моля те кажи нещо. Направо ще гръмна. Не искам да те загубя . „

„Знаеш ли  откога те чакам да чуя тези думи да излизат от твоята уста.„

И това беше последното, което чух, защото след впи жадно устните си в моите осъзнах, че и той е чакал този момент.