Етюд № 5

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигареният дим се виеше към черното небе. А то от своя страна – високо, необятно и дълбоко, примигваше, хладното злато на  звездите потрепваше, като че диша.

Беше около два и половина. Студено, великолепно, тихо...