Jun 15, 2008, 12:58 PM

Етюд със сянката на Казанова 

  Prose » Narratives
946 0 1
18 min reading
“ Звезда - зелено заблестяла.
Зъзнеща…”
Д-р Кирилов (Zen)
Всъщност, отложих умирането си за по- благоприятни времена. Най- напред- преди да започне последното действие си измислих една Еос*, което беше много важно, предвид настъпващите събития. Това се наложи поради обстоятелството, че измислената Еос има нужда от мен, тоест в един момент намесата ми може да се окаже належаща, тъй като след всяко умиране, винаги виждам очите на Еос - чезнещи зад завесите в дъното на коридора. Тази идея се възприе, пребивавайки в санаториума за душевно болни, където се налага да прекарам остатъка от вечността, обслужвайки пантеона на безсмъртието, явно по независещи от мен причини и тогава ми се изясни, че над Еос тегне заплаха. Чувал съм да твърдят, че тя изобщо не съществува, но аз съм готов да опровергая подобна тенденция, подхранвана от скептицизма на нищите духом, заради блажената им простота; дори съм измислил формулата на битието. То се знае, откривал съм я и на сън, въпреки че по принцип не спя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??