Езерото
Битие 1:6:9
... И Бог каза:“Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
... Когато езерото разтвори ръцете си към мен, аз не изпитах страх. Оглеждайки се във водите му, видях красива усмивка, която, незнайно как, се бе появила на лицето ми, сякаш бе поканена.
И тогава се смеех...
Смеех се на хората, предлагащи примамливи предложения, на душите им, изпълнени с фалшиви намерения и изкушения, и на лъжата, изпъстрила живота им.
Смеех се на хората в земния свят.
... Тогава езерото затвори ръцете си към мен и аз изпитах страх.
Поглеждайки във водите му, видях насълзените си очи.
И тогава плачех...
Плачех за рибките, които играеха някакъв непознат танц, за водните лилии, които се бяха подредили една до друга и си шушукаха нещо, за тръстиката, на която животът и минаваше покрай езерото.
Плачех за хармонията във водният свят.
А след това, отвръщайки очи от водите му, аз познах смисъла.
А именно това бе Бог.
Той бе там.
Около езерото.
В мен.
© Славка All rights reserved.
