Езерото
Стоя в голямата бяла стая с френски прозорци и гледам езерото. Всъщност, защо му казвам езеро, като е един огромен гьол с плуващи бутилки, между които има нацъфтели лилии. Може би е било езеро в мечтите ми. Място, където да усетя красотата.
Излязох и взех първата бутилка до брега. Вътре беше навито листче хартия. Отворих капачката и извадих писмото. Там пишеше:
Няма нищо ново. Просто те, Обичам!
Започнах да вадя бутилка след бутилка. До мен се оформи огромен куп. Не исках да чета писмата, защото ме натъжаваха.
Взех телефона и звъннах на Върбан циганина.
- Ела, има едни бутилки да ги вземеш за вторични суровини.
- Дубре, Докторей ша дода, ама колку ша даваш.
Усмихнах се. Знаех, че на този свят всичко се плаща.
- Двайсет лева и без пазарлъци!
- Убу, след 10минути сам тука.
Отворих още една бутилка.
Обичам те!!!
Върбан дойде разпъхтян.
- Ми те мноу бе!
- Пак ще удариш кьоравото.
- Туй вътре, дан са пари?
- Не са и ако мълчиш ще ти дам още 20 лева.
Отново влязох в бялата стая и си налях чаша уиски. Работникът ми свърши бързо и се изнесе, но сякаш езерото беше друго, някак чуждо и пусто. Така останах с часове. Нощта наближаваше. Залезът още повече ми навяваше за самота. Станах взех един лист и написах
Пак нищо ново, просто те обичам!!!
Внимателно сгънах листа на книжна лодка и отидох до езерото. Сложих я на водата и вятърът я тласна навътре. Една пеперуда кацна и бавно размаха крила. Лодчицата пътуваше...
Денят свърши, но моето езеро бе живо.
© Гедеон All rights reserved.
