Стоя в голямата бяла стая с френски прозорци и гледам езерото. Всъщност, защо му казвам езеро, като е един огромен гьол с плуващи бутилки, между които има нацъфтели лилии. Може би е било езеро в мечтите ми. Място, където да усетя красотата.
Излязох и взех първата бутилка до брега. Вътре беше навито листче хартия. Отворих капачката и извадих писмото. Там пишеше:
Започнах да вадя бутилка след бутилка. До мен се оформи огромен куп. Не исках да чета писмата, защото ме натъжаваха.
Взех телефона и звъннах на Върбан циганина.
- Ела, има едни бутилки да ги вземеш за вторични суровини.
- Дубре, Докторей ша дода, ама колку ша даваш.
Усмихнах се. Знаех, че на този свят всичко се плаща.
- Двайсет лева и без пазарлъци!
- Убу, след 10минути сам тука.
Отворих още една бутилка.
Върбан дойде разпъхтян.
- Ми те мноу бе! ...