Дълги години учените не можели да разберат причините за масовите катаклизми на Земята, докато един ден не открили, че оръжия от чуждоземно естество причиняват всички трагедии.

Скрити дотогава планети, наобиколи земното кълбо, постепенно започнали да се открояват в небосклона. Незнайни същества обстрелвали с незнайни оръдия  Земята и причинявали  безброй щети. Скоро предсказаният от не една врачка земен край щял да се превърне в реалност...

Както знаем, обаче, в природата винаги има баланс. Някъде в космоса, някаква планета, някак си дала живот на странни същества. Живот със странно предназначение – те били създадени, за да спасят Земята от неспирните нападения. Стотици години изграждали, слой след слой, невидима защитна стена от непонятна материя около света ни, докато един ден мисията им била завършена – Земята била защитена.

Безсмъртните добродушни същества били изпълнили целта си и търсели нова същност. Решили да приемат човешка форма и да дойдат на Земята – да изживеят един човешки живот. Разпръснали се из континентите. Няколко от тях попаднаха на Балканите, в България, София и по точно близо до моя адрес. Станаха ми съседи – оттам знам цялата история...

            Пешо, Гошо и Асен – или каквито и имена да бяха избрали – тръгнаха най-напред  да си търсят работа, за да могат чрез нея пък да си осигурят дом, коли, жени, та и деца. Пешо, природно интелигентен, търпеливо се опитваше в продължение на няколко години да си намери занаят в различни сфери. Въртеше се обаче в затворен кръг, защото нямаше натрупан стаж, а опитите му да натрупа някъде стаж се осуетяваха от евентуалните работодатели поради липсата на стаж. Виждайки всичко това Гошо реши да стреля на сляпо и най-напред  да си потърси жена. Гошо беше непоправим романтик и искрено вярваше в теорията, че вървят ли двама, не ще се спрат.
Бидейки  дете на вселената, не можеше да се каже, че Гошо е повърхностен и си търси някакво средностатистическо барби. Гошо държеше на вътрешната красота – интелект, доброта и т.н., но все пак естетът у него не позволяваше да се отдаде на някоя запусната мърла, ако ще да е с най-нежната душа. В процеса на търсене Гошо разбра, че зададената от него комбинация не съществува.
 В същото време Асен се беше отдал на модерната философия. Обикаляше града и разглеждаше хората. Създаваше си впечатления. Веднъж с интерес се качи на тролей. Не знаеше, че е пиков час и се принуди да изтърпи  40 минутното грубо блъскане + ругатни по негов адрес, защото толкова отнемаше на превозното средство да стигне от една спирка до друга. Полу, но все пак жив, слезе веднага щом имà тази възможност. Изтича до близката Лафка да си купи вода. Продавачът там също го наруга. Освен това нямаше вода. Влезе в кафене. Ругаха го и там. Ругаха го навсякъде, по целия път към дома. Като се прибра го наруга и хазяинът им, защото не си бяха платили наема. 
  Така си отлиташе времето. Бавно и безславно. Пешо не можа да си намери работа, Гошо се измори да търси нормална жена, а на Асен му писна да го ругаят. Започнаха да се питат дали си е заслужавало да спасяват земята. Една съботна нощ се събраха на съвещание. Дълго умуваха, но не посмяха да вземат решение.  Легнаха си призори. След час-два, обаче,  страшен шум изтръгна Гошо от съня му. В съседния апартамент вече беше започнал Неделният ремонт. Трелите на бормашина се редуваха с тежко, бавно чукане. Със замаяна глава Гошо тръгна към банята. Там се сблъска с Асен, чиято сутрешна съдба бе подобна. Неговата спалня се намираше в другия край на апартамента, но и от онази страна правеха ремонт. Силни, сиви майстори вилнееха под  прозореца му още от 7 сутринта.  Не е като и Пешо да не ги беше чул. Тримата се спогледаха. Беше време.  Преобразуваха се и си отидоха. Започнаха да рушат защитната стена, която бяха изградили около Земята. Отново се изложихме на чуждоземните атаки и постепенно предсказаният от не една врачка земен край  най-сетне се превърна в реалност.