Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот, градът сякаш те канеше да излезеш и да и да му се порадваш. Аз, обаче, седях в офиса си, а този скапаняк продължаваше да бръщолеви.
-Господин Райт, слушате ли ме?- явно бе усетил, че съм се унесъл. Още от момента, в който влезе ми се стори противен. Беше от онези мазни типове, които нагло те преценяват през цялото време. Носеше син, раиран костюм, под който се подаваше яката на бяла риза. На ръката му невинно бе загатнато присъствието на златен „Ролекс”, който надничаше изпод ръкава. Носеше очила с големи лупи и рогови рамки, а косата му, сресана на една страна- лъщеше.- Вярвам, че сме ви предложили възможно най- добрата цена, а и ви съветвам да не забравяте, че на този етап друга алтернат ...