Определено не им стана приятно да ме видят в техния неофициален частен клуб на лицемери. Кракът ми никога не би стъпил там, ако не бе насладата да ги накарам да горят от възмущение само като се появя. Бе трудно да подтисна смеха си при гледката на всички тези сноби, сгушени в удобния им малък свят далеч от реалността. Горди и пълни с презрение към всеки под тях. Обаче бях достигнала момент в живота си, в който ми стана ясно, че нямам полза да играя ролята на жертвата.
Тази нощ влязох в клуба като победителка. Рано или късно щях да се изтръгна от хватката им, за да потърся нещо по-добро… ако съществуваше такова нещо. Но въпреки всичко имах перспективи пред себе си. Този мъничък етикет, който ми лепнаха, нямаше значение. Напротив, ставах по-силна, тъй като ми даде доста полезни житейски уроци. Някой ден тези хора щяха да са просто бледа сянка в биографията ми.
Вървях с бавна, елегантна, почти съблазнителна походка, взирайки се във всички с леко похотлива и иронична усмивка. Сладките малк ...