Feb 13, 2009, 10:49 PM

Фенклуб Византия 

  Prose » Narratives
847 0 5
35 min reading
То се знае при този кутсузлук, че ще закъсам в най-забутаното село на света. Още докато се опитвах да преодолявам височините по пътищата на централните Родопи, си мислех, че точно така ще се случи и то се случи. На всичко отгоре започна да се здрачава, така че нямаше никакъв шанс да успея да отстраня аварията в тъмното, ако изобщо е възможно да се направи нещо. Добре, че поне беше населено място и наоколо по склоновете се мяркаха разпръснати къщурки и огради, а съвсем наблизо някаква бабичка се щураше край един параклис. Докато се чудех дали да се мъча да оправям нещо или направо да я засиля в дерето и да се опитам да се прибера на автостоп, те ти бабичката довтаса с едно бакърче и някаква бохча под мишницата.
- Днес ти си третият - закъсал на това място.
Погледнах я: дребна, пъргава женица - съвсем нормално за този край и отначало ме хвана яд, че проявява интерес, но бързо се осъзнах. В края на краищата какво е виновна жената за моето закъсване.
- Дойдоха и ги изтеглиха с други коли, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??