FIRST TIME, SECOND TIME

FIRST TIME, SECOND TIME

Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахоляка, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънцето облизваше боровете и елите точно срещу очите ни. Ама това не беше водопад, просто прашинка в окото на фона на прекрасна песен по радио... все още не интернет радио... забравих кое.
Втори поглед! „Дръж си волана, моме!”-тъпа мисъл, защото другата беше по-силна: „Сега завърта в ума си всевъзможни версии – мъж, родители, дете, а и ние в офиса ...” А трябваше да и помагам докато се усъвършенства с предавките и капризната френска кола по нашите пътища – завой след завой /като не взех книжка когато му беше времето, пък обичам скоростите, обаче отговорностите...хм/. Нагледала се бях на наводнение/отнесе гнездото с лястовиците/, срутища, свлачища; наслушала за заплащане на щети, покупки на покъщнина за пострадалите... застраховки. И... сега от тази хубава, хубава песен, .... поне да беше тази: „Куда вас сударь к чорту понесло, неужто вам покой не по карману?”, пък и в офиса сме точно четирима, а то – любовна, не някоя rock балада, или пък “QEEN”, не и ”Modern Talking” дори. Да де, тя английски знае, нали изкарахме трето ниво Site by site /от времето на баба ми/, обаче певеца не стига, че фъфли, но изведнъж някой хубав звук изтърве...върви, че го разбери,...но пък мелодична е, само за валсуване. Е, аз го разбирам този със сърцето, а на нея как да обясня, че е от любов..., и то заради това, че сме в екип ...току виж сме полетели към реката, или пък ... този бетоновоз я как рязко спира, пу, на три пъти. Мълча. Преглъщам. Пореден завой... Деца, приведени, огънати под тежестта на раниците, се прибират от училище. И тях обичам... Последен акорд. Ентропията /S/ в главата ми се увеличава, добре че ускорението /какво щяхме да правим без това G/ на правилната мисъл надделява. Разбира се, участъкът е прав..., два бързи погледа към сенника, знам тя кара с кецове, коланите са на място... СМС – а си го получих, в друго време и в друг свят...научили сме се, дружка! Пак това начално W ни спасява, няма палка, двамцата ни поглеждат дяволито, и уж единия вяло /все още чете Омир/ се прозява, какво толкова – една червенокоса и една тъмнокоска, дали бяха с тъмни очила?
Оказва се, че вярното е F=М.V на степен L. Обаче все някак си е от значение и червеното отместване, ех, Айнщайн, добре, че се изплези...
Днес, разбира се, бях с очила, обаче се връщахме от запад.
Господи, прости ми, че се полакомих, та си спомням още и тази песен!...

Всяка прилика с истински лица и събития е тотално умишлена, и затова ситуацията е подсъдна, най-малкото, защото после пиратското копие на диска ми го подари колегата... :)

EVERY THING I DO,
I DO IT because
You are so close