Тя свиреше на цигулка и стоеше в първият ред от ляво, а русо – пепелявата ѝ коса блестеше, осветена от прожекторите, като посипана със златен прах. Той свиреше на флейта и стоеше от дясно, но всеки възможен миг погледът му се отправяше към цигуларката вдъхвайки от красивото ѝ присъствие, а флейтата отразяваше любовта му с най чуден глас. Не осъзнаваше, че музиката започва от нея и свършва с него, сякаш два ангела си играеха на гоненица в цветна градина. Музикантите бяха разбрали любовта между двете деца и се чувстваха щастливи.
Те бяха най-младите в оркестъра. Стела беше на 14 години, а Андрей – на 16. А за малкия град оркестърът беше голямата гордост. Всички бяха любители. Музиката бе в кръвта им, бе техният истински живот. Възрастта им беше различна, но когато свиреха всички ставаха една душа, която нямаше измерение нито във времето, нито в пространството.
Репетицията завърши и всички се задълбочиха да прибират инструменти и ноти. Никой не забеляза бързината с която момчето прибра вс ...