Отдавна съм се отказал да търся вяра у хората за своята наистина необичайна история. След като докторите ме разнасяха по всевъзможни научни конференции, направиха ми безброй тестове и изследвания и ми зададоха всички въпроси, за които някой някога може да се сети, те са така объркани относно моето състояние, както и в самото начало. Едни смятат, че имам нова, неизследвана форма на визуална агнозия, каквото и да се крие зад това понятие, други – че всичко е плод на моето необичайно чувство за хумор, целящо да направи сензация от несъществуваща болест. Аз самият не знам дали някой друг е изпитвал подобно състояние, а и не се интересувам особено от това. Нямам желание и да направя когото и да било известен на свой гръб. Затова, без да изисквам вашето доверие, ще разкажа своята история от самото й начало.
За целите на този разказ тя започва преди няколко години, когато бях двадесетиеднагодишен студент-второкурсник в университета. Никога не съм бил особено старателен в учението; дори трябва ...