Jan 16, 2016, 7:34 PM

Фотосесия /за конкурса/ 

  Prose
612 0 9
5 мин reading

 

                     -  Малиий! Виж го тоя, виж го, моля тееее! - от монитора ги гледаше млад недорасляк с напомпани и татуирани бицепси. Момичетата тръпнеха и дори им се струваше,че усещат аромата на тестостерон чак зад екрана.

            Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не им убягваше ни-щич-ко. Тръгваха от един профил, влизаха в чужди профили, трескаво разглеждаха снимки - отново и отново. А  снимките бяха разбира се- зашеметяващи! Как може всички да изглеждат като моделки- чудеха се те и  гризеха с ожесточение  пресния си маникюр...Ми то и ние можем- после си казваха  насърчително и чакаха майката на Цециту да излезе. И да започне  ФОТОСЕСИЯТА!От кога се подготвяха за тази фотосесия! Купиха си автобронзант за тен, защото нямаха пари за солариум, пък и родителите им не биха им разрешили. Все пак бяха само на 13 години. Взеха назаем балната рокля от първата братовчедка на Лениту, някакви изчанчени лилави боти, които пък тя/ братовчедката/, била взела не знам откъде...Изровиха една умопомрачителна шапка от гардероба на Цецината баба, жалко, че майките им ходеха "пет за шест", тоест баха отчайващо неактуални! 

                       - Цециии, аз тръгвам, мама! Има ядене във фурната, яж и ти, и за брат ти да остане! - майката на Цветелина бе медицинска сестра и отиваше на нощно дежурство.Баща И работеше в Германия.

                      -Добре, мамии! Леко дежурство!- изчурулика с най-невинния си глас Цециту. 

               И после направиха такава фотосесия, че накрая не можаха да се познаят и двете! Кои ли бяха тези фини/ според тях/, съблазнителни/пак според тях/ създания? С красиви разбухлени прически/да живее лакът за коса/, със страхотен тен/казахме вече/, с премрежени сенчести погледи/боже, дано не паднат тези мигли/, а устните... То беше одисея! Не помогна препарата за уголемяване на устни, каквото и да пишеше за него в Нета. Не помогна и моливът за устни, нито жестокият блясък...Наложи се да изпробват едно тайно, изпитано средство, за което искаха да забравят forever - люта чушка! Просто люта чушка- натъркваш и получаваш най- възхитително подутите устни " а ла Анджелина Джоли". Е, не съвсем като нейните, но резултатът бе зашеметяващ! Разбира се, трябва и да знаеш как да ги присвиеш - леко, все едно изговаряш едно дълго и заоблено "ОУ", но без напрежение, за да изглежда естествено. Дълго тренираните пози - с изпъчен бюст/ добре, че майка И има големи сутиени, та попълниха един с памук/, с леко присвит крак, с леко повдигнато дупе, леко разкрачени, полегнали на тигровото одеяло с ръка на ханша и т.н. Приканващи, у-ни-кал-ни, харизматични! Това последното какво ли пък значеше? Е, няма значение! Казвам ви - много яки снимки! Ха сега да видим няма ли да завалят лайковете!

              Набързо, със завидна вещина си направиха по един нов профил, качиха най- загадъчните според тях снимки/ имаше и със сиамката Гери-Никол/, постнаха и по две-три мисли на Коелю, разбира се, за да не ги помислят за много повърхностни. Цециту например написа: "Когато човек желае нещо, цялата Вселена му помага", а Лениту написа :" Всеки миг на търсене е миг на среща". И двете не бяха сигурни в смисъла на тези неща, но бяха като че точно за тях. Особено за Лениту, която тайно мечтаеше още утре някой батко да я покани на среща. 

              И не щеш ли, това се случи! Боже, каза си Лениту, благодаря ти! Виж ти, колко лесно ставало - малко грим, малко снимки и ето - влюбват се в теб! Тя прие с бързината на скоклива антилопа срещата, макар, че профилът на Иво / така се казваше кандидатът/, не блестеше с кой знае какви коли, фитнес атрибути, снимки от пътешествия и всичко останало. Но момчето И хареса, изглеждаше И леко познато, но толкова малко се виждаше всъщност от лицето му, че изобщо не се притесни от този факт. Естествено, Цециту трябваше да я придружи на първата среща. Тя да не падаше от Марс, та да иде сама! Ако беше някой педофил, или някой сутеньор, или някой мазен чичко? И тя,  и Цециту не бяха "вчерашни"! Бяха чели и слушали за такива измами, отвличания и т.н. Та се застраховаха...Щяха да се дегизират и само да видят що за "птица " е този Иво. И ето ги - с големи слънчеви очила, купени от "Левчето" в квартала, с шапки жокейки и с размъкнати дънки, седнаха на една пейка до "Магистралката" - култовото квартално кафене и зачакаха. Небрежно, но всъщност съвсем внимателно занаблюдаваха кой ще пристигне точно в пет часа. Беше пет без десет и те се надяваха да не са закъснели, нито пък избързали. И двете трептяха като листа на брезичка. Устните им бяха сериозно  пострадали  и боляха при всяко докосване.Никой не се появяваше...Лениту разочаровано ровичкаше ту в чантата си, ту в телефона си, а Цециту я успокояваше колкото може и на всеки пет минути се мажеше с вазелин за устни. По едно време към пет и петнадесет се появи на Цециту брата - Иван с двама приятели, но  се направиха, че не ги виждат.  Той беше в 12 клас и беше голям зубър. Толкова голям, че щеше да кандидатства медицина, само учеше и не се траеше в къщи. Подиграваше им се където и да ги види. Така стана и сега. 

                      - Оооо! Кво правите тука, батьовите? 

                      - Тебе кво те засяга? - опули се Цециту с достойнство - Чакаме някого, ама не тебе! 

                      - Може пък точно мене да чакате! - ухили се доволно Иван и намигна на приятелите си- Нямам ли среща с една жестока 18 годишна мацка, която снощи  поканих точно тук и точно в пет часа? И тя прие на момента! Ленче, кво ша кажеш, батьовото?

                     Лениту бе щастлива, че имаше големи очила, толкова големи, че И скриваха очите  и лумналата по бузите червенина...И двете разбраха, че Иво всъщност е Иван и се разбързаха да си тръгват - без да знаят какво да кажат.

                     - Кифли, с кифлите ви! Гротески!  Още се подмокрят, пък тръгнали да се правят на големи мацки! Да си хващате пътя, да  закривате тези курвенски профили, че тесен ще ви се види квартала! Още утре да ви няма профилите, иначе ще кажа и на татко ти, Ленче! А той съвсем не си поплюва, доколкото знам!С теб ще се разправяме в къщи, Цеци! Не си видят бележниците,  ами тръгнали да ми се правят на отворки! Гротески!

                    Лениту и Цециту се изнизаха  и още в движение изтриха проклетите профили, че с Иван хлабаво нямаше...Е, времето е пред нас, помислиха си те и побързаха да се скрият от погледа му. Провериха за всеки случай какво е точно това "гротеска" и никак, ама никак не останаха доволни...

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много се развеселих с твоите "кифли". Винаги съм се скъсвала от смях, като срещна във виртуалното пространство ник-ове като Ленитуу, Светлитуу, Зоренцету, Мименцету....
  • Поздрави и успех в конкурса!
  • О,времена,о нрави! Хареса ми,Раде. Успех !
  • Успех, адашке! Хареса ми много написаното. Става и за конкурса "Любовта в края на кабела"
  • Благодаря ви за коментарите! Много се чудих дали да го пусна този материал, защото и аз не бях сигурна в й качеството му. Вальо, прав си! Сюжетът куца точно защото е предвидим. Но е разказ от моя приятелка / майката на Лениту/ и аз го преразказах по мой начин, а можеше да го заформя съвсем по-различно! Другия път повече!
  • Харизматични гротески Боже, с жестока точност си ги фотографирала. Това ли е бъдещето на България? Стана ми горчиво... Успех!
  • Някои учителки говорят за Колежани... И това помага...
  • Това се казва батко на място Харесва ми. Успех!
Random works
: ??:??