Фройд и аз
Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ.
Сънувах и двете. Нея срещнах в един малък град.
Бях в командировка. Бе копие на мама и жената от съня ми.
Обичах Я, преди да я срещна. Реалност и нереалност се сливаха.
Наблюдавах, обичах.
Как се обича непозната? Знаех на какво се усмихва.
Угаснеше ли пламъчето в очите ѝ, знаех, четях мислите ѝ.
Имаше единствено богатство, семейството си.
Полагаше грижи да го запази на всяка цена.
Боготворях Я. Желаеше обич и верност.
Той надничаше в чужди деколтета.
Натискаше се в тъмните ъгли и не дотам.
Наричаше всяка скъпа.
Тя искаше много малко, обич и верност.
Наблюдавах. Не бях в състояние да помогна.
Моята обич и верност нямаха стойност за Нея.
Сърцето ми се изпълваше с жалост.
Жалеех за трима ни.
Бяхме колеги с него. Случайно разбрах, че Тя беше съпругата му.
Мернах ги заедно на някакво събиране. Напуснах незабелязано.
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
