Аз поисках и дъжд заваля...
...и отрони той сълзи неродени в реалността, които за миг бяха жадно погълнати в праха. Изчезнаха без звук, без стон, без да забележат липсата им дори. И нищо не потръпна. В тихата, безлунна нощ. Вселената все така бездушно оставяше времето да следва своя път - не спря за миг да им помогне, не позволи да поскърбят за тях дори. Изтри ги от паметта на елфите танцуващи в утринната роса, заличи ги в книгите на вещрите, открадна ги от легендите на селяните и ги обрече на забвение. Безмилостно, в един миг на безвремие ги остави да отнесат със себеси истината за хиляди мечти. Мечти, които щяха да я променят изцяло, които щяха да изтръгнат от сърцето й измъчваните от собствената си продължителност векове на монотонност и остарял порядък. Изплаши се от чистотата им, от силата на светлината успяваща да надмогне времето, космоса и пространството. Не за първи път обезпокоена за собствената си непоклатимост тя потръпна за миг и... спусна над тях пелена на забрава, отне и ...