Камен взе футболната топка и спомените светкавично нахлуха в главата му. Върна се обратно в деня, в който стана на четири. Тогава получи първата си топка - подарък от баща си.
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да поритат пред блока. Беше като закон, независимо колко е уморен таткото. Съботите и неделите пък отиваха в морската градина, избираха някоя полянка, правеха си импровизирани врати от камъни и се потапяха в царството на футбола, шегите и закачките. Щастливият родител учеше сина си как да изпълнява дузпи; как да центрира; как да пази топката, когато го атакува противник...
Когато стана на осем, Камен започна тренировки в местния отбор. Имаше отлични данни за нападател - висок ръст, хладнокръвие пред гола, усет за пласиране, силен и точен удар. Гордият му баща често го окуражаваше:
- Един ден ще станеш по-добър от Стоичков! Имаш страшна левачка!
Двамата имаха необикновена връзка. Не бяха просто род ...