Не знам дори как да започна... Думите никога не стигат, знаеш ли? Ти си просто един подрастващ човек, едно дете, което годините ще променят и ще превърнат в грохнала бабичка, както правят с всички. А всъщност си толкова различна. Ти си като малък ангел. Личицето ти е ангелско, очите, бузките... малките ти, пухкави ръчички. И тази трапчинка, която правиш, когато се усмихваш. И тя е ангелска. Защо си толкова зависима? Начинът, по-който отпускаш малкото си телце в ръцете ми и ме оставяш да браня съня ти и теб самата, блясъкът в кафевите ти очи, когато видиш протегнатите ми към теб ръце, всичко това кара сърцето ми да прескача някой от обичайните си удари, да спре за миг заради теб, заради изкривеното време, да спре и да се вгледа в очите ти, да стигне до твоето сърчице, където, без да искаш и знаеш, си ме заключила и ме пазиш. Да проникне дълбоко в теб и да те изпълни. А след това отново се връща към нормалния си ритъм. Слагам те да седнеш до мен и се вглеждам в очите ти, докато ти изучаваш моите, пускаш една от онези свои омайни усмивки и извръщаш глава, защото се срамуваш. После отново ме поглеждаш и казваш нещо на свой език, очаквайки да те разбера, но уви, не се получава, затова просто правиш нещо, което кара сърцето ми да прескочи удар отново. Не че правиш нещо специално, просто притискаш малките си пръстчета едно в друго или ми се изплезваш. Обичам всичко това. Обичам да те гледам как спиш, как си играеш, как се опитваш да направиш първите си крачки, дори и неуспешно, въпреки че те държим. Обичам да виждам как се усмихваш на мен и заради мен. Обичам те, дори когато плачеш. Защото знам, че мога да те взема в ръце и да спра сълзите ти. Знам, че мога да ги избърша с опакото на ръката си, да ти кажа нещо, което дори не разбираш, но ти ще се усмихнеш. И отново ще накараш сърцето ми да прескочи един удар. След това ще отпуснеш нежно и уморено глава на рамото ми и ще увиеш ръчички около мен, чакайки сладката си дрямка. Когато се унесеш, ще се отпуснеш отново в ръцете ми, както всеки друг път и ще ме изпълниш с неминуема радост. Ще те погледам минутка две, ще те оставя в леглото ти, ще те целуна по челото и бузките и ще чакам да се събудиш, за да протегнеш отново ръчичките си към мен...
© Зорница Арие All rights reserved.