Apr 11, 2010, 6:48 AM

Габи 

  Prose
1092 0 0
2 min reading
Не знам дори как да започна... Думите никога не стигат, знаеш ли? Ти си просто един подрастващ човек, едно дете, което годините ще променят и ще превърнат в грохнала бабичка, както правят с всички. А всъщност си толкова различна. Ти си като малък ангел. Личицето ти е ангелско, очите, бузките... малките ти, пухкави ръчички. И тази трапчинка, която правиш, когато се усмихваш. И тя е ангелска. Защо си толкова зависима? Начинът, по-който отпускаш малкото си телце в ръцете ми и ме оставяш да браня съня ти и теб самата, блясъкът в кафевите ти очи, когато видиш протегнатите ми към теб ръце, всичко това кара сърцето ми да прескача някой от обичайните си удари, да спре за миг заради теб, заради изкривеното време, да спре и да се вгледа в очите ти, да стигне до твоето сърчице, където, без да искаш и знаеш, си ме заключила и ме пазиш. Да проникне дълбоко в теб и да те изпълни. А след това отново се връща към нормалния си ритъм. Слагам те да седнеш до мен и се вглеждам в очите ти, докато ти изучав ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Арие All rights reserved.

Random works
: ??:??