- Не зная каква е тази обида на мъжете, разбирам да не общуваш с тях, да правиш секс само със жени, но да кръстиш детето си Гей, защото се е родило момче - е това не го разбирам.И колко трябва да си извратена да го направиш.

Тина гледаше втренчено напред и мълчеше.

- Няма ли да кажеш нещо?Защо, кое те накара да постъпиш така? И какво е виновно детето?

- Не знаеш...

- Кажи ми, може пък да разбера.

„ - Всичко започна много отдавна, когато имах нормално семейство. Баща и майка, по-голяма сестра. Не бяхме богати, но не бяхме и бедни. Татко имаше добра работа, мама също. Парите стигаха да покриваме разходите си и дори да се поглезим с подаръци. Бяхме едно средно статистическо семейство, както се казва. И както се казва, явно някой ни завидя и ни прокле. В началото фирмата, където работеше баща ни, почна да бави заплатите им, докато в един прекрасен ден обяви фалит. Татко, заедно с много други остана без работа и с някои неплатени сметки. Естествено парите на мама не стигаха. Наложи се със сестра ми да ходим да чистим по къщите, за помогнем малко поне. Баща ни се хващаше на случайни работи, но те рядко бяха повече от седмица. Като за капак на всичко, той не понесе такъв удар от съдбата и се пропи. В началото се утешаваше, че пие по малко, но от ден на ден количеството алкохол се увеличаваше. Увеличаваха се и започналите скандали между него и мама, докато не започна да раздава юмруци. Пиеше и биеше, после пак пиеше. Първо нея, а ако докопаше нас със сестра ми, го отнасяхме и ние. Повод винаги имаше - или липсата на алкохол, или не достатъчно бързо подаден. Понякога я затваряше  в стаята и я насилваше. Отношенията между тях отдавна бяха минали границата на нормалното. Мама търпя,търпя и един ден просто се изнесе. На никой не каза, дори ние не знаехме. Татко, като изтрезня и разбра, направо побесня. Направи страшен погром в къщата. До което се докопа, всичко потроши. Като се успокои, излезе да търси пиене. Двете със сестра ми се чудехме какво да правим - в полицията ли да идем или нещо друго. Решихме да замълчим ден, два и ако продължаваше така, ще го обадим в полицията. През нощта се събудих от странен шум, носещ се от стаята на сестра ми. Отидох и какво да видя - баща ни, пиян легнал върху нея се мъчеше да я насили. Ужасих се. Като нищо можеше да дойде и при мен. Изтичах да кухнята и взех големия тиган. После всичко стана бързо и много лесно. Един удар по главата и той се катурна. Не, не го убих. Нямах такава сила, а и не исках. Това бяха последните ни часове в къщи. Сутринта събрахме нещата си в два сака, заминахме в друг град. Имахме малко пари като за начало. Неусетно животът ни погълна, устроихме се на работа. Мина година, втора, започна трета. Сестра ми си намери приятел и заживя с него. Докато при мен... при мен нещата бяха сложни. При всяка среща с момче в съзнанието ми излизаше образа на баща ми, пиянските изстъпления и побоищата. Това ме караше да отблъсквам поредния ухажор. Наричаха ме „Непристъпната девственица“ или „Лесбийката“. Сестра ми ми се караше.

- Отиди на доктор, това не е нормално. В края на краищата, мина време, успокой се вече. Не можеш вечно да живееш с тези мисли. Намери си приятел, изчукай се и ще видиш как ще ти олекне.

Знаех, че беше права. Дяволски права. Та аз се загробвах жива с такива мисли. И се реших. Отидох за няколко дни на почивка в друг град. Там се запознах с едно момче. Вечерта ме заведе на ресторант и там след стотина грама се разоткровенничих.

- Виж, не искам да ме мислиш за някоя курветина, но искам да дойдеш с мен в хотела и да ме... нали се сещаш. Не съм имала никой до сега и ми се виждаш подходящ за това.

Направо го застрелях с тези думи, но се съгласи. Отидохме в хотела и той започна много нежно да ме целува и разсъблича. И когато вече бяхме голи и върху леглото... ядец. Татко се появи в главата ми и всичко в мен се стегна като бетон. Какво ли не опита момчето, как и къде ли не ме целуваше, не и не. Аз се бях стиснала и не можеше нищо да ме отпусне. Това беше. Момчето не издържа и си отиде, оставяйки ме гола и разплакана.

След този случай още повече се затворих в себе си. Не излизах никъде, рядко след работа с колежки се отбивах на по питие. След една такава сбирка се озовах в апартамента на едно от момичетата. Нямам спомен как се оказах там и още по-малко как се бях съгласила. Най-вероятно ме бяха „гостили“ с нещо упойващо. Но сутринта се свестих в леглото с жена и двете чисто голи. Колежката ми, Лили, беше заснела на телефон нашите изпълнения и аз не можех да повярвам какво бях правила. Няколко дена не бях на себе си, срамувах се да гледам другите в очите. Но бях успокоена от думите на Лили:

- Не се срамувай от това, никой не знае. А записът отдавна го няма. И ако искаш... винаги си добре дошла при мен.

Олекна ми, сякаш планина се стовари от гърба ми. Но да си призная, частица от мен желаеше да изпита всичко това на трезва глава. Този път реших да действам смело. Уговорих се с Лили и един ден след работа отидох у тях. Няма да изпадам в подробности, но изживяването си струваше. Нежността на Лили нямаше нищо общо с ласките на онова момче и татко не влезе в главата ми.

Така започна новият ми живот. Ден след ден, месеци, години. Всичко беше страхотно, докато Лили не реши да има дете.

- Как? Защо? Ще го направиш с мъж?

- Нее, ще забременея изкуствено.

Лили беше изучила въпроса подробно и ми обясни.

- Тогава ще забременея и аз. Нека двете имаме деца.

Както се казва - „Речено, сторено“. И след девет месеца с Лили родихме. Тя момиче, а аз... момче. Бяхме се разбрали преди това да не питаме за пола на децата и сега съжалявах. Ако знаех, щях да направя аборт. Детето не беше виновно, но аз отказвах да приема всичко, което имаше член и топки между краката. Като за капак на моят инат го кръстих Гей.“

- Да, доста странна и объркана история. Но знаеш ли, ти си побъркана и ако можех щях да ти забия два шамара. Заради детето и името. Твоят живот е едно, неговия друго и не го обричай да се мъчи. Ако го направиш, един ден той ще ти го върне. Но имаш възможност да поправиш всичко, докато не е късно.

Станах и си отидох. Какво направи Тина, така и не узнах. Повече не се видяхме, но се надявах да е постъпила човешки към детето си.