Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поредната година на любимото му село с братовчедите. Брат му Радослав по прякор Рацата вече бе изскочил от колата и се бе хвърлил в прегръдките на дядо си и баба си. Но той вече беше голям да се лигави като брат си. Тази година бе навършил четиринадесет години и от есента щеше да постъпи в гимназията по информационни технологии. Това беше мечтата му. Той прегърна първо дядо си, после целуна по бузата баба си и също я гушна.
- Камене, ела да вземеш чантите… - извика баща му сваляйки багажа от колата им. Камен се намръщи, поглеждайки нагоре с неприязън но пое двете чанти и се запъти към къщата. Брат му бе взел двете раници с лаптопите и вървеше след него. Те изкачиха външното стълбище и влязоха на ...