Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се ослуша. Освен гърленото ръмжене на овчарките не се чуваше никакъв шум. Седна до портата и зачака. След близо час от къщата започнаха да се разнасят обичайните шумове на събуждащо се домакинство. Изправи се и почука на портите – един, два, три, четири пъти... Портата леко изкърца и отвътре се подаде рошавата глава на едно ратайче и го загледа въпросително.
- Тук ли е Таушан ага?
- Тука.
- Търса го за алъш-вериш.
Без да си дава труда да му отговори ратаят трясна портата под носа му и го остави да се чуди дали въобще ще каже на господаря си.
Таушан ага тъкмо довършваше поредното парче баклава, когато ратаят му каза че го чака един абанджия.
- Оти?
- Алъш – вериш- беше само отговора.
Агата надигн ...