Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Според легендата хората от този народ вярвали, че техният бог заслужава само най-доброто и най-добрите до себе си. Затова всеки път, когато сред този народ се появявал човек, различен от другите, те го пращали при своя бог. Избирали дърво със здрави клони, опъвали въже и обесвали различния от тях.
Заради бесилките по дърветата с годините народът се стопил и бил претопен. И въпреки това оцелял. Колкото и лош да бил поробителят му, по дърветата вече нямало много бесилки. Не останали достойни хора за бесене. Животът си течел, времето се трупало, хората били като приспани от лоша магьосница. Вече не раждали различни, за жалост нямало кого да обесят. Но един ден се родил той - Вакил Плевски. Никой не ...