Дълбоко из джунглата на Бенгалия, се намирали руини на древен замък с прекрасно езеро. В това божествено царство  живеел церствен бял тигър. Той се излежавал, тъкмо след като бе се разхладил в езерото до своите владения. Но тигърът огладняваше! Много животни посещаваха неговото езеро за водопой и заради тучната трева. Той често канеше на вечеря, различни свой гости! Не винаги успяваше, но винаги беше сит! Най-много обичал да вечеря с кошутки (читали )! Към обяд, от другата страна на езерото се появило стадо читали . Тигърът се надигнал, но един павиан се развикал за тревога. Читалите  се подплашили, но тигъра бил умен и търпелив! Той започнал да си играе като малко котенце, да лудее, да се излежава, да се изтяга. Не обръщал никакво внимание на другите. Читалите  се успоколи , пийнали вода и започнали да хапват от свежата салата. Струвало им се, че тигъра е зает прекалено много със себе си или може би е луд! Неусетно тигърът се озовал до една кошутка! Той за миг не забравил за своя глад. И изведнъж, като че ли от нищото , той скочил да хване и изяде кошутката! Но в този миг времето спряло! Всичко сякаш замръзнало на местата си. Дори и тигърът в скок, оголил зъби и нокти! От небето се появила светлина и Бог Шива. Това била любимата му кошута. Но не можел да навреди на тигъра, защото обичал всички твари! Той решил да приложи единствена по-голяма сила от глада и яростта! След като се отправил към небесата, той отново пуснал времето, но с една малка разлика! В лапите на тигъра била не кошута, а неземно красива тигрица! Тигъра се смутил и объркал, но не можел да отклони поглед от нея! Тя усетила трансформацията в себе си. Вече не била плячка, а царица! Започнали да си играят, да се гонят и тигъра забравил за глада. И така, дори и след хиляди дни и нощи, дори и след като се извисил в небесата, тигърът бил сит за вечни времена!