Криси се заключи отново в мислите си...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въпреки че беше свикнала. Баща й и майка й все работеха ли работеха, нямаха никакво време за нея. Не стига това, ами и трябваше да се местят непрекъснато. На Криси вече толкова й беше омръзнало от това, че й идеше да избяга от „вкъщи”.
Имаше само двама човека, които я разбираха прекрасно, на които тя липсваше също така, както и те й липсваха – баба й и дядо й! За нея те бяха най-прекрасните баба и дядо в света! Знаеха точно какво ú се искаше във всеки един момент. Обичаха я с цялото си сърце, тя тях - също.
Често Криси изпадаше в дълбоките си размишления. Защо просто родителите ú не я оставяха да живее с баба и дядо? Хората, които щяха да ú осигурят спокойствието и сигурността, от които се нужд ...