May 31, 2011, 2:54 PM

Главната улица на града

  Prose
994 0 0
2 min reading

По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той се опитваше да ù обясни колко много значи тя за него и как би дал всичко, за да бъде с нея. Обясняваше ù как нищо не е от значение, целият свят е без значение и всичко, от което се нуждае, е тя. Каза ù как когато сутрин отвори очи и си помисли за нея, денят му започва с усмивка. Каза ù как я вижда във всеки залез и всяка зора. Обясни ù как всеки път, когато я погледне, в стомаха му започват да се бунтуват хиляди пеперуди, как кожата му настръхва, каза ù как минута с нея е сякаш глътка чист свеж въздух, как тя е началото и краят на всеки негов ден, на всяка негова мечта и сън…  Момичето остана безмълвно, тежък вопъл се изтръгна от гърдите ù… като че ли въздухът ù не стигаше. Тя се спря насред оживената улица, вперила поглед в неговото лице. В този момент сякаш за пръв път го видя. Откри малката бенка по врата му, видя колко дълбоки и черни са очите му, забеляза особения цвят на косата му, топлината, която той излъчваше, почти я облъчи. Той също се загледа в нея… този момент, в който те се втренчиха в лицата си, като че ли увисна между тях, задържа се, миг като вечност. Стояха така известно време, знаейки, че са готови на всичко един за друг. Тя плахо прошепна в ухото му „Ако легна тук, ако просто легна, ще легнеш ли с мен и ще забравиш ли света”… и двамата бавно приклекнаха и легнаха един до друг насред главната улица на града, без да ги интересува как хората ги гледат учудени, без да ги вълнува мнението на приятелите им, които ги смятаха за луди, защото те наистина бяха такива, бяха обезумели от любов. Те просто си лежаха на улицата, хванати за ръце… „Обичам те”-  прошепна ù той, без дори да я погледне, главите  и на двамата бяха вперени в пухените облаци, които се разстилаха над тях. „Обичам те” - каза тя и двамата се погледнаха, усмивки се разнесоха по лицата им…

 

 

Snow Patrol - Chasing Cars…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Блек All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...