31.05.2011 г., 14:54

Главната улица на града

998 0 0
2 мин за четене

По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той се опитваше да ù обясни колко много значи тя за него и как би дал всичко, за да бъде с нея. Обясняваше ù как нищо не е от значение, целият свят е без значение и всичко, от което се нуждае, е тя. Каза ù как когато сутрин отвори очи и си помисли за нея, денят му започва с усмивка. Каза ù как я вижда във всеки залез и всяка зора. Обясни ù как всеки път, когато я погледне, в стомаха му започват да се бунтуват хиляди пеперуди, как кожата му настръхва, каза ù как минута с нея е сякаш глътка чист свеж въздух, как тя е началото и краят на всеки негов ден, на всяка негова мечта и сън…  Момичето остана безмълвно, тежък вопъл се изтръгна от гърдите ù… като че ли въздухът ù не стигаше. Тя се спря насред оживената улица, вперила поглед в неговото лице. В този момент сякаш за пръв път го видя. Откри малката бенка по врата му, видя колко дълбоки и черни са очите му, забеляза особения цвят на косата му, топлината, която той излъчваше, почти я облъчи. Той също се загледа в нея… този момент, в който те се втренчиха в лицата си, като че ли увисна между тях, задържа се, миг като вечност. Стояха така известно време, знаейки, че са готови на всичко един за друг. Тя плахо прошепна в ухото му „Ако легна тук, ако просто легна, ще легнеш ли с мен и ще забравиш ли света”… и двамата бавно приклекнаха и легнаха един до друг насред главната улица на града, без да ги интересува как хората ги гледат учудени, без да ги вълнува мнението на приятелите им, които ги смятаха за луди, защото те наистина бяха такива, бяха обезумели от любов. Те просто си лежаха на улицата, хванати за ръце… „Обичам те”-  прошепна ù той, без дори да я погледне, главите  и на двамата бяха вперени в пухените облаци, които се разстилаха над тях. „Обичам те” - каза тя и двамата се погледнаха, усмивки се разнесоха по лицата им…

 

 

Snow Patrol - Chasing Cars…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Блек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...