От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Преди няколко месеца в къщата беше толкова оживено и весело! Особено когато внуците на бабушка Настя и дедушка Саша прекарваха почивните дни при тях. Тогава наставаше голяма веселба и смях.
Когато навън беше топло, Глеб често нарочно изчезваше в градината. Харесваше му да си играят на криеница с децата. След като го откриеха в малинака, деветгодишната Олеса, най-голямото от децата на кака Лариса, го гушваше и гальовно му се караше. После го отвеждаше в банята и го къпеше с един много хубаво ухаещ шампоан, увиваше го в неговата синя хавлия, след което подсушаваше дългата му козина със сешоар. Всяка събота, когато децата идваха в къщата, му носеха някакви по-особени гранули. Имаха вкус на шокола ...