Една неделна вечер се прибирахме от Красна поляна за Люлин. Бързахме да стигнем пò на време, за да си погледнем къщата и да се подготвим за идващата работна седмица. Москвичът, този неуморим източноевропейски звяр, уверено се носеше по софийските улици. Минахме през тунела и завихме надясно по обновения булевард „Орион”. Нямаше други коли и си карахме, унесени в тих семеен разговор.
Път, широк шест платна, но пуст. Не като съседните квартални улички – дупка до дупка и задръстени с трошки и кофи за боклук. Само на едно място на тротоара 3-4 возила, наредени като защитна стена при изпълнение на пряк свободен удар, създаваха впечатление за градска идилия.
Внезапно иззад последното, кат' същинский лев изскочи някакъв униформен и с характерен жест размаха стоп–палка. Отбих. Служителят на реда сложи слънчогледа под мишница и се представи. Сержант Еди кой си с видимо задоволство продължи:
- Вие карахте със 72 километра в час. Ще се глобяваме. – и взе нещо да пише.
Почесах се там, където не ме ...