Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я почувствам майка. Не мога. Няма да й кажа, че ме е страх. Много ме е страх за него. Майка все си мислеше, че с всичко може да се справя с живота. И той си мисли така, но се надценява. Така се казва: надценява. Той не може да говори с мен, мисли ме за по-малка, кара ме да употребявам детски думи. Не искам да го уплаша като започна да му говоря като възрастен. Не го очаква, а той може да се справя само с неща които очаква. Тази стихия не можа да предвиди. Не е виновен, не е. Опитват се да го изкарат виновен. Самият той започва да се чувства. Като дете е, наказано неправилно. Мен никога не са ме наказвали неправилно, той е справедлив човек. Ето, пак започна да вали. Ти, ти си виновен. Не е татк ...