Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западния дял на Стара планина.
Нагоре, разбира се, се върви бавничко, тъкмо да се поспираш да се разгледаш насам-натам. Отляво – на другия склон - се вижда нов параклис. Белнал е стени на слънцето - сякаш свети!
Ето я и уличката. Тя си е все същата - заградници от полуизгнили вече ритловици, или „литровици“, както се произнася по народному. Дворовете отстрани - обрасли в зеленина, разшарени с овошки от разни и разнообразни видове
- сливи, ябълки, круши... Даже още долу - по асфалтовия път - са се сипнали дивачките круши и джанки - просто молят да протегнеш ръка, да си откъснеш... Да не повярваш, че има такъв свят! Толкова ведър, легнал спокойно на склоновете на Стара планина, закътан като малко де ...