Годеч. На Трап.

Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западния дял на Стара планина. 

Нагоре, разбира се, се върви бавничко, тъкмо да се поспираш да се разгледаш насам-натам. Отляво – на другия склон - се вижда нов параклис. Белнал е стени на слънцето - сякаш свети!

Ето я и уличката. Тя си е все същата - заградници от полуизгнили вече ритловици, или „литровици“, както се произнася по народному. Дворовете отстрани - обрасли в зеленина, разшарени с овошки от разни и разнообразни видове

- сливи, ябълки, круши... Даже още долу - по асфалтовия път - са се сипнали дивачките круши и джанки - просто молят да протегнеш ръка, да си откъснеш... Да не повярваш, че има такъв свят! Толкова ведър, легнал спокойно на склоновете на Стара планина, закътан като малко дете в майчин скут. Само на петдесеттина километра е София - сива-посивяла в смога си, задъхана в треската на някаква гонитба, дето оттука изглежда като някаква абслютно безсмислена щуротия.

Зеленината, планината, кристалният въздух изхвърлят спомена за целия модерен свят от главата без остатък. Очите галят всички светли отблясъци наоколо и погледът остава в тях - потъва и се губи...

Уличката притичва между няколко двора и завършва в широка поляна с чаталест орех в долния край - последен гараж на една конска каруца, все още накичена с ритлите за прибиране на сено. Нагоре е овощна градина, а в дъното - къщата с градина, с която завършва махалата.

Няколко къщи сред многоцветен декор - това е Трап.

Не бих пропуснал да опиша кой и как живее тука, но някой друг път... Ще ми трябва доста умение! Надявам се да го насъбера...

Б.Калинов. 15.03.2010 г.

Пловдив.