Голямата риба
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената пътека, поизправят отмалели главици. Латинките, невенът жадно поемат свежите струи вода от лейката и се засмиват.Тук-там с обещание за по-късна романтична серенада се обаждат и първите щурчета. Ухае на спокойна лятна привечер, река, треви, нежност…
Само скалите на отсрещния бряг, още топли и позлатени от небесното светило, задържат няколко шумни младежи. Синият вир ги мами с тъмнеещата си глъбина. Гонят се с радостни викове, хвърлят се в дълбокото сред кипнали стълбове от искрящи капчици и плуват на воля.
Баща ми е приготвил такъмите за риболов, но плажуващите все не се разотиват. Попрегорялата, опушена скара и ледена бира чакат големия улов: „Е-ей тако-о-ва парче /посочва ми до сгъвката на лак ...