Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ярколилави кичури и огромни очила с дебели рамки, той е рус, дългокос, синеок, кьосе, занемарена рядка растителност по лицето, което му придава леко безпомощен вид. Като им идва реда девойката си иска два билета до БелоградЦик, а в последствие от оживения им разговор разбирам, че са италианци...Обичам да си набелязвам и наблюдавам дискретно отстрани подобни субекти, затова съм доволна от обстоятелството, че седя в автобуса с двупосочен билет до родния ми град, а две седалки пред мен се настаняват италианците...Докато автобусът се движи по магистралата се опитвам да чета и само с периферията на слуха долавям тихия им разговор...Когато спираме в Монтана, се настройвам за куриозни реакции, защо ...