Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с български манталитет, както ги наричаше милата ми майка. Това означаваше, че не говорят на цигански, живеят в измазани, спретнати къщи с дворове, гледат селскостопански животни и по нищо не се отличават от съседите си, освен по цвета на кожата и по родословното си дърво...Та имахме такива комшии-бяха две къщи една до друга на едно голямо семейство-Селимови...Поради екзотичната смес от мургава майка и бял баща половината бяха бели и не се отличаваха от нас, а другата част си бяха с цигански черти и вид...И цялата фамилия бяха музиканти-от най-възрастния до най-младия...Тук е редно да спомена за непросветените предпочитаната по целия Северозапад духова музика-вероятно влияние от близките границ ...