Ичи и Лили
Синът на Василови се казваше Илия. Но това го разбрах чак когато пораснах и станах студентка по медицина...Дотогава всички го знаехме като Ичи. Помня го още като ерген-беше разглезено момче-вечно неподстригано, неизбръснато, косата му стърчеше като сеното от каручката на дядо, излизаше привечер, с лениви движения побутваше портичката, палеше цигара и тръгваше надолу към центъра на селото. Ние бяхме пет-шест годишни, седяхме на пейката с баба, а тя все го изпращаше с :”Тц, тц, тц...Коя ше го вземе тоа ашлак?!?”...Един ден видяхме, че у Василови строят вейник-малък такъв, само в двора и малко по улицата, разчу се, че Ичи се е оженил...Та пристанушата/ на книжовен български-годеж/ се случи през една от меките пролетни вечери в началото на юни. Ичи се ожени за Лили-красива девойка, с нежни черти, високи скули, слабичка такава, кестенява, с тънко кръстче и тъмни очи с безкрайни мигли. Тя имаше тих и нежен глас...Ичи я беше намерил наблизо, от едно съседно село, Лили нямаше майка, ...