ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
/ разказ/
Всяка прилика с действителни лица е
почти случайна.
Значи,как беше сега,първо личен код,после на продукта и колко броя.Емилия Василева подаде касовата бележка на клиента,изрече дежурното “Заповядайте” и потропа с крака,за да спаси поне тях от всепроникващия студ.Но веднага се наложи да отвори отново прозорчето,за да обслужи две войничета и мразовит вятър подухна в лицето й.Работеше само от четири часа,а вече бе премръзнала и ръцете й бяха вкочанени.Това забавяше обслужването и допълнително я притесняваше.Знаеше,че из помещенията има малки камери,чрез които собственикът наблюдава всеки как се справя и дали,не дай Боже,не краде.”Големият брат гледа”-помисли горчиво Емилия.Тази работа определено не й беше по сърце,но как би могъл човек да преживява с инвалидната пенсия,която й отпуснаха.Наложи се да й поставят изкуствена сърдечна клапа и това я принуди да прекъсне дейността си като преподавател по литература.Дадоха й втора група инвалидност,право на лека ...