Казаха ми страхотен начин да справяне със стреса: всеки път, когато тръгна да се ядосвам, да затворя очи и да си спомня някой интересен факт, примерно, че горилите не могат да плуват. То това хубаво, ама аз най-много се ядосвам, когато шофирам, и няма как да си затворя очите. Реших, че ще си представям с отворени очи, запалих сеата и тръгнах на тест обиколка по Цариградско шосе.
Пред мола някакъв ме изпревари отдясно, мина пред мен и рязко намали. Тутакси си представих горила на брега на река, която гледа тъжно към отсрещния бряг.
На Четвърти километър попаднах на задръстване. До тъжната горила застана втора, за да сподели тъгата ѝ.
На Плиска някакъв взе да ми свирка и да ми показва среден пръст. Горилите станаха трио.
До Орлов мост вече бяха цяло стадо. Изведнъж една от тях се хвърли в реката. Викам си, голям съм задник, за едната псувня ще издавя животинките!
И ги спасих.