Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и невинност. Тя беше техен живот, а те бяха последно тичане и опит за бягство за нея от техните сили и власт. Над нея имаше сянка на мъж. Той гледаше заспалото красиво създание и тежка въздишка се отрони от гърдите му. Притвори очи и се опита да премине отвъд бариерата, която разграничаваше нейния диапазон на сънища от неговия диапазон на възприемчивост. Успя с лекота да се прехвърли отвъд. Ставаше все по- лесно. Преминаването му между мрежата на реалност и сън беше, като игра за него. Чувстваше се силен и могъщ, когато преминаваше отвъд...
...
Способността му да контролира демоните на сънищата откри, когато беше на пет- шест години. Опита се да обясни, че в него има нещо, но никой не обърна в ...