2.01.2005 г., 23:46 ч.
Господарят на сънищата
5 мин за четене
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и невинност. Тя беше техен живот, а те бяха последно тичане и опит за бягство за нея от техните сили и власт. Над нея имаше сянка на мъж. Той гледаше заспалото красиво създание и тежка въздишка се отрони от гърдите му. Притвори очи и се опита да премине отвъд бариерата, която разграничаваше нейния диапазон на сънища от неговия диапазон на възприемчивост. Успя с лекота да се прехвърли отвъд. Ставаше все по- лесно. Преминаването му между мрежата на реалност и сън беше, като игра за него. Чувстваше се силен и могъщ, когато преминаваше отвъд...
...
Способността му да контролира демоните на сънищата откри, когато беше на пет- шест години. Опита се да обясни, че в него има нещо, но никой не обърна внимание на бръщолевеното на едно дете. После спря да търси начин да обясни, че е преминаващ в сънищата на другите и контролиращ техните собствени демони. Силата му го завладя и той се остави на нея. С годините се научи да контролира всяко фибра на тялото и съзнанието си. Беше достатъчно силен за всяка бариера или мрежа разграничаваща го от полето, което желаеше да обходи. От както я срещна не спираше да мисли за нея. Стана нейна сянка. Нейн кошмар. Нейно желание и блян. Вкопчи се в идеята, че я желае повече от всичко дори от най- големия кошмар на света. Погледна спящото момиче. Помисли си, че изглежда нереална. Черпенето на сили от нея я превръщаше бавно в бледа и красива сянка на самата себе си. Бялата й кожа бледа, като току- що навалял сняг и коси златни, като падащ водопад огрян от слънце, бледорозови устни, като листец на роза напомняха недокосната пъпка от вятър. Очите й приличаха на две бездънни езера синьо- зелени и изпълнени с необяснима тъга. Сякаш се сбогуваше с живота. Когато се усмихнеше на лявата й бузка се открояваше трапчинка, сладка и закачлива и засилваше нейния чар и влияние върху околните. Беше необикновенна. Той знаеше това. Янана се отличаваше от всеки друг и друга. От нея струеше светлина. Той мечтаеше за нея. Преследваше я. Търсеше я непрестанно. Гонеше я. Стигаше я. После всичко започваше отначало. Тя беше негов извор за сила и красота. Отправи се на среща с демоните.
...
Янана вървеше по пътека осеяна с тръни и сенки се диплеха от всяка страна. Сивота изпълваше всичко. Усети стъпки зад себе си. После около себе си. Чу гласове:
-Яна...на... ти си наша!
-Ничия не съм. Повярвайте.
Те я наобиколиха. Демони с кървави очи започнаха да изсмукват силицата на прекрасното момиче прилично на видение, за да се усетят силни и господари на всичко. Тя се опита да се съпротивлява и каза:
-Махайте се. Оставете ме на мира. Вървете си.
Те не я чуха. Нахвърлиха се върху нея, а тя изплашена от всичко, което се случваше падна бездиханна на земята.
Дишането й почти изчезна. Страните й станаха още по- бледи. В нея липсваше дори и плах повей на капчица живот. Сетивата на момичето бяха парализирани от демоничните същества. После се чуха стъпки. Глас разцепи сивия мрак.
-Янана, не ще те оставя на тези. Ти си моя! Махнете се от нея. Веднага!
-Ние си я намерихме. Наша си е- казаха демоните.
-Заповядвам ви да изчезнете!
Те се стопиха, като дим уплашени от сърдитите му гарваново черни очи и тона, с който им говореше. Изчезнаха в небитието на несънуваното пространство да търсят нови жертви...
Има сили, на които не можеш да се противопоставиш. Той беше сила.
...
Наведе се над Янана и целуна мечтаните устни. Почувства се по-силен и по- могъщ от всякога. По цялото му тяло се разля неистово блаженство. Ръката му погали косите й и между двете им тела премина електричество. Тръпката го накара да изпита неописуемо удоволствие.
...
Странни са сънищата на хората понякога.
...
Там на поляната на сънищата той разбра, че владее силата над демоните. После поведе Янана към реалността. Искаше там да изпита земните наслади на онова чувство, за което бе чувал, че е вълшебно...любовта с нейните цъфнали градини и задни дворчета му се струваше, като примамливо и пълно с обещание вълшебно куфарче с лакомства. Усмихна се сам на себе си.
...
Янана погледна черните му изпепеляващи очи и се покори на силата, която излъчваха те. Помисли си, че го познава. Дори гласът му й се стори познат.
-Познаваме ли се?
Той се усмихна на момичето.
-Да от сънищата ти.
Тя го гледаше, като омагьосана.
-Желая те повече от всичко на света- каза той.
Избрах те, защото ти си всичко. Притежаваш сила, невинност, величественост, нежност и красота. Ти си избраната.
...
Господарят на сънищата изпита сладостна тръпка в душата си.
Янана дори и не подозираше, че той е владетеля на демоничните същества, които я плашеха до смърт в нейните сънища.
В косите на момичето се огледаха лъчите на залязващото кърваво слънце.
-Ще разбера ли кой си?- попита тя.
-Някой ден, но сега още е твърде рано. Знам, че си ме чакала трепетно.
Тя не се възпротиви. Само кимна в знак на съгласие. Той въплащаваще онзи черноок мъж от сънищата й. Нейния спасител...
Колко заблуда е способна да ти даде една друга реалност...
...
Той я улови за ръката. Поведе я към кървавия залез. Черните му очи я бяха пленили завинаги.
Навярно сънищата са предупреждение, но понякога са голям капан за светлината. Понякога сънищата са разбивачи на надежди, а друг път само обещават, но те преследва несбъднатост и след тях...
Не винаги знаците са разбираеми. Не винаги.
-Уморена съм. Искам да спя- каза Янана.
-Ела и полегни тук в скута ми. Нека те галя, а ти сънувай...После ще те последвам.
-Ще те чакам някъде там...каза тя и посочи неопределено в пространството.
Той се усмихна, когато тя се отпусна кротко в обятията му. Изстена от удоволствието, което усещаше с всяко фибра на тялото си. От нея струеше живот. Контатактът с нея му даваше сила. Огромна сила. Власт над всичко, дори отвъд...
Янана заспа. Той последва свойта Богиня. Тъмнина и светлина се сляха в едно.
...
Тъмното и светлото са слети и се обичат, дори и когато си мълчат кротко. Присъстват навсякъде. Слети в едно дихание, стон, звук или тишина...
Наяве и насън те властват и страстно се обичат. Никой не бяга от неизбежното. Никой. Дори онези, които притежават сила и власт да преминават отвъд.
Сливането е само въпрос на време.
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и невинност. Тя беше техен живот, а те бяха последно тичане и опит за бягство за нея от техните сили и власт. Над нея имаше сянка на мъж. Той гледаше заспалото красиво създание и тежка въздишка се отрони от гърдите му. Притвори очи и се опита да премине отвъд бариерата, която разграничаваше нейния диапазон на сънища от неговия диапазон на възприемчивост. Успя с лекота да се прехвърли отвъд. Ставаше все по- лесно. Преминаването му между мрежата на реалност и сън беше, като игра за него. Чувстваше се силен и могъщ, когато преминаваше отвъд...
...
Способността му да контролира демоните на сънищата откри, когато беше на пет- шест години. Опита се да обясни, че в него има нещо, но никой не обърна внимание на бръщолевеното на едно дете. После спря да търси начин да обясни, че е преминаващ в сънищата на другите и контролиращ техните собствени демони. Силата му го завладя и той се остави на нея. С годините се научи да контролира всяко фибра на тялото и съзнанието си. Беше достатъчно силен за всяка бариера или мрежа разграничаваща го от полето, което желаеше да обходи. От както я срещна не спираше да мисли за нея. Стана нейна сянка. Нейн кошмар. Нейно желание и блян. Вкопчи се в идеята, че я желае повече от всичко дори от най- големия кошмар на света. Погледна спящото момиче. Помисли си, че изглежда нереална. Черпенето на сили от нея я превръщаше бавно в бледа и красива сянка на самата себе си. Бялата й кожа бледа, като току- що навалял сняг и коси златни, като падащ водопад огрян от слънце, бледорозови устни, като листец на роза напомняха недокосната пъпка от вятър. Очите й приличаха на две бездънни езера синьо- зелени и изпълнени с необяснима тъга. Сякаш се сбогуваше с живота. Когато се усмихнеше на лявата й бузка се открояваше трапчинка, сладка и закачлива и засилваше нейния чар и влияние върху околните. Беше необикновенна. Той знаеше това. Янана се отличаваше от всеки друг и друга. От нея струеше светлина. Той мечтаеше за нея. Преследваше я. Търсеше я непрестанно. Гонеше я. Стигаше я. После всичко започваше отначало. Тя беше негов извор за сила и красота. Отправи се на среща с демоните.
...
Янана вървеше по пътека осеяна с тръни и сенки се диплеха от всяка страна. Сивота изпълваше всичко. Усети стъпки зад себе си. После около себе си. Чу гласове:
-Яна...на... ти си наша!
-Ничия не съм. Повярвайте.
Те я наобиколиха. Демони с кървави очи започнаха да изсмукват силицата на прекрасното момиче прилично на видение, за да се усетят силни и господари на всичко. Тя се опита да се съпротивлява и каза:
-Махайте се. Оставете ме на мира. Вървете си.
Те не я чуха. Нахвърлиха се върху нея, а тя изплашена от всичко, което се случваше падна бездиханна на земята.
Дишането й почти изчезна. Страните й станаха още по- бледи. В нея липсваше дори и плах повей на капчица живот. Сетивата на момичето бяха парализирани от демоничните същества. После се чуха стъпки. Глас разцепи сивия мрак.
-Янана, не ще те оставя на тези. Ти си моя! Махнете се от нея. Веднага!
-Ние си я намерихме. Наша си е- казаха демоните.
-Заповядвам ви да изчезнете!
Те се стопиха, като дим уплашени от сърдитите му гарваново черни очи и тона, с който им говореше. Изчезнаха в небитието на несънуваното пространство да търсят нови жертви...
Има сили, на които не можеш да се противопоставиш. Той беше сила.
...
Наведе се над Янана и целуна мечтаните устни. Почувства се по-силен и по- могъщ от всякога. По цялото му тяло се разля неистово блаженство. Ръката му погали косите й и между двете им тела премина електричество. Тръпката го накара да изпита неописуемо удоволствие.
...
Странни са сънищата на хората понякога.
...
Там на поляната на сънищата той разбра, че владее силата над демоните. После поведе Янана към реалността. Искаше там да изпита земните наслади на онова чувство, за което бе чувал, че е вълшебно...любовта с нейните цъфнали градини и задни дворчета му се струваше, като примамливо и пълно с обещание вълшебно куфарче с лакомства. Усмихна се сам на себе си.
...
Янана погледна черните му изпепеляващи очи и се покори на силата, която излъчваха те. Помисли си, че го познава. Дори гласът му й се стори познат.
-Познаваме ли се?
Той се усмихна на момичето.
-Да от сънищата ти.
Тя го гледаше, като омагьосана.
-Желая те повече от всичко на света- каза той.
Избрах те, защото ти си всичко. Притежаваш сила, невинност, величественост, нежност и красота. Ти си избраната.
...
Господарят на сънищата изпита сладостна тръпка в душата си.
Янана дори и не подозираше, че той е владетеля на демоничните същества, които я плашеха до смърт в нейните сънища.
В косите на момичето се огледаха лъчите на залязващото кърваво слънце.
-Ще разбера ли кой си?- попита тя.
-Някой ден, но сега още е твърде рано. Знам, че си ме чакала трепетно.
Тя не се възпротиви. Само кимна в знак на съгласие. Той въплащаваще онзи черноок мъж от сънищата й. Нейния спасител...
Колко заблуда е способна да ти даде една друга реалност...
...
Той я улови за ръката. Поведе я към кървавия залез. Черните му очи я бяха пленили завинаги.
Навярно сънищата са предупреждение, но понякога са голям капан за светлината. Понякога сънищата са разбивачи на надежди, а друг път само обещават, но те преследва несбъднатост и след тях...
Не винаги знаците са разбираеми. Не винаги.
-Уморена съм. Искам да спя- каза Янана.
-Ела и полегни тук в скута ми. Нека те галя, а ти сънувай...После ще те последвам.
-Ще те чакам някъде там...каза тя и посочи неопределено в пространството.
Той се усмихна, когато тя се отпусна кротко в обятията му. Изстена от удоволствието, което усещаше с всяко фибра на тялото си. От нея струеше живот. Контатактът с нея му даваше сила. Огромна сила. Власт над всичко, дори отвъд...
Янана заспа. Той последва свойта Богиня. Тъмнина и светлина се сляха в едно.
...
Тъмното и светлото са слети и се обичат, дори и когато си мълчат кротко. Присъстват навсякъде. Слети в едно дихание, стон, звук или тишина...
Наяве и насън те властват и страстно се обичат. Никой не бяга от неизбежното. Никой. Дори онези, които притежават сила и власт да преминават отвъд.
Сливането е само въпрос на време.
© Лили Спасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Гери и Наде благодаря ви!
-
Невероятно!!!
-
интересно е... доста добро
-
Мая, благодаря ти.
-
Много е хубаво,както сички други естествено.
-
Уизърд,благодаря ти. Много си мил. ЧНГ!)
-
Красиво! Красиво! И пак красиво!!! Само някой да е дал по-малко от 6 Браво, Лили!
-
Много се радвам, че ви е харесало разказчето. Благодаря Ви.
-
мм много е хубаво ... сливане на злото с доброто ... тъмнината и светлината .. интересна идея много ми харесва
-
Интересно. Като приказка... Аз така го усетих. А кой не вярва в приказките?
-
Много благодаря и ЧНГ! Здраве и щастие за всички.)
-
Много е добро.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
