Господарят на Времето
- Бунт....въстание..Господарю, трябва да бягаме! Да се спасяваме! Гласът на Първия министър беше стигнал до фалцет. Застанал до грамадния прозорец в залата за приеми на втория етаж, Господаря на времето наблюдаваше беснеещата тълпа на улицата с тиха полуусмивка:
- Няма къде да бягаме, Първи. Поне аз ще остана тук. Свободен си да се спасяваш!
Първият министър не се отказваше да настоява.
- Но, Господарю, робите всеки момент ще разбият полицейските кордони и ще нахлуят в Двореца на времето. Озверели са...трябва да се спасявате!
Тихата полуусмивка на Диктатора стана сериозна:
– Първи, когато се стигне до такава ситуация, като сегашната, въпроса е или те нас, или ние тях..
– Не вии рразбирам, Господарю– заекна министъра и безпомощно се огледа наоколо. Полудяваше ли? Или Господаря беше напълно луд?
– Няма нищо за разбиране, драги мой!– Гласът на Диктатора звучеше твърдо и уверено– Щом не можеш да контролираш тълпите със Страх,
трябва да обърнеш палачинката!
Първия продължаваше да гледа недоумяващо:
– В такъв случай, какво ще правим, Господарю?
– Ще дадем на хората Надежда!– отговори Диктатора– И ще създадем Илюзията, че те са господари на собственото си време. Че те разполагат с него. Най-добрата тактика, да направиш един човек свой роб, е да го накараш да мисли, че ти е равен. Че е свободен човек. Тогава той ще ти принадлежи.
Схванал гениалността на идеята, Първия възкликна възбудено:
- Оо..Господарю..това е..невероятна идея. Трябва да ги накараме да повярват, че участват в управлението и властта.
Господарят на времето кимна доволно:
- Ето, че започваш да схващаш. А сега трябва да започнем всичко от начало!
© Живко Делчев All rights reserved.
