Госпожо!
Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на жълто червено. Охоо, ухажор! Плавен, внимателен. Не свири, не присветва фарове. Галантен до бога!
Добре си ми дошъл, красавецо! Зимна, снежна, прекрасна нощ, благодаря ти! Кой е най-близкият хотел, където се пуши? Апартамент или стая?! Със сигурност пура, уиски, шоколад, любов под душа и сняг зад прозореца. Мммм, какво невероятно нещо е животът! Няма и километър, а сърцето ми пее!
Чакай малко, защо изпреварва като луд?! И защо не ме заговори на паркинга, а ме притиска из целия град! Какво цели всъщност! Отвличане, обир, изнасилване, убийство? Къде ще ме заведе? И защо точно мен! Къде ме видя, какво ми намери толкова! Прозореца ли да отворя да крещя или да се забия в стълб!? Трета зелена вълна минаваме и няма отказване. Край, свършена съм!
Откъде се взе ти бе, келеш! Тези типчета са безцеремонни, знам ги! Господи помагай и бъди милостив! Само да светне червено, скачам и бягам. Давам светкавичен обет: никакви нечисти помисли, грим, усмивки, фризьор...
Червено. Спирам. Спира до мен и смъква прозореца си. Ох, красив е, красиииив! Само да не беше толкова долен!
Свалям стъклото откъм неговата страна и заключвам централно. Говори ми нещо, направо припадам! Допълвам истерично обета: Боже, ако ме спасиш, ще окача всичките си бижута по дърветата из квартала, ще правя бухти и зимнина всеки ден, само....
"Госпожо, пуснете си фаровете, ще се пребиете някъде"
Зелено. Усмихва се, дава газ и изчезва от погледа ми. Дори не успях да благодаря...
Че и госпожо!!!
© Ирина Колева All rights reserved.
