Гостоприемство
Преди много години (няма да ви кажа колко, че и аз се стряскам като се сетя на колко съм станала), та преди много години съпругът ми беше военен в едно малко крайморско градче. Бяхме млади, влюбени и всичко щеше да е о. к. ако бурните ни нощи не бяха прекъсвани от многобройни учебни тревоги. Явно чичковците в щаба имаха проблем с либидото и вместо на "чичо доктор " си играеха на войници. Във всеки апартамент беше инсталирана по една радиоточка. По-младите сигурно даже не знаят какво е това - малееееееееей, наистина са минали много години. Та за тези, които не са наясно - това е едно съоръженийце, по което ти викат съпруга, баш като е почнал да върши нещо смислено и те оставят да си гризеш от яд пръстите на краката. И за да не би пък той да проточи нещата, пращат и викач под формата на стреснат новобранец с ужасен респект от старшинската власт. И така в една подобна нощ радиоточката прекъсна семейните ни занимания. Съпругът ми хукна, сякаш го гонят всичките мечки от рекламата на rexona (тогава естествено нямаше такава реклама, но сега се сещате за какво става въпрос). Та отпраши си той по служба и точно след 50 секунди зазвъня входния звънец. Аз омотах чаршафа около себе си и както си бях рошава и още изцъклена от възбуда, хукнах да успокоя викача. Едно хилаво и ужасно притеснено матросче беше застанало "мирно" пред вратата.
- Мичман... - тревога втора степен - и така нататък...
- Той вече излезе - успокоявам аз явно ошашавеното от вида ми момче и не знам как, но гостоприемството ми задейства на автопилот и аз без никакви задни мисли (честна дума) направих широк жест с ръка - Заповядай, влез!
Божееееееееее... Да му бяхте видели погледа! Все едно, че погледна в окото на ада! А ако бяха засекли скоростта, с която се изнесе, световният рекорд и до днес щеше да си стои ненадминат!!!!!!
© Невяна Калчева All rights reserved.
