Градска нощ
Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Една котка грациозно се движеше, осветена от градската лампа. Нощта беше ясна като ден за тези малки същества. Очите им светеха на фона на тъмнината. Покоят на тихата нощ беше осуетен от кола, която сякаш търсеше път далеч от тишината и тъмнината на града. Светъл лъч светлина разреждаше гъстите, черни облаци, сякаш търсеше ярката луна. Светлия лъч идваше от голям прожектор, недалеч от моята тераса, който показваше съществуванието на малка дискотека, жадуваща за внимание. Тук-там се чуваха жалките лайове на кучета, звучащи като зов за помощ. Колите трепетно бързаха, страхувайки се от края на нощта. Лекият студен ветрец подухваше, режейки лицето ми. Аз се взирах в тъмнината и се питах какво ли ще ми донесе светлото утро? За някои нощта е убийствена вдовица, търсеща поредната си жертва, за други тя е миг спокойствие от тежкото бреме, което носим на плещите си, наречено "живот".
© Палмира Титева All rights reserved.
