На следващата сутрин се събудих още преди зазоряване. Не се чувствах отпочинала (така и не бях успяла да заспя дълбоко), а и на всичкото отгоре ме наболяваше главата. Полежах още половин час, но не се почувствах по-добре от това.
Надигнах се и седнах в леглото, после отметнах завивката и се загледах в десния си крак. Изпружен неестествено, той си лежеше кротко върху възглавниците, на които го бях подпряла предната вечер. Имах чувството, че ми се подиграва. Инстинктивно напрегнах мускулите му и усетих как те помръднаха лекичко, притискайки се във вътрешната част на гипса. Трудно ми беше да свикна с мисълта, че мога да движа само стъпалото си, което сега стърчеше самотно под долния край на бялата колона.
Станах, мушнах патериците под мишниците си и отидох да си измия лицето и зъбите. След като закусих, реших да се изкъпя. Намерих един черен найлонов чувал и наврях гипсирания си крак в него. Привързах чувала към бедрото си с помощта на ластик, за да не влиза вода. Замъкнах една пластмасов ...