- Не знам какво да правя, Нина – отново пиеха кафе около университета. – Вече се чувствам като осмокласничка.
- Зарежи жребеца, палавнице! – отвърна Нина в типичния си стил. – Толкова ли е добър? – погледна я дяволито.
- Знаеш, че не е това. Страшно съм объркана, а той е страшно мил. Ще го заболи много, а аз ще се почувствам като най-долната кучка – Мими беше отчаяна. – Освен това обичам Борис. – добави бързо.
- Охо-о, къде било ключето! – възкликна Нина. – Борис нямаше ли си вече друга, онази, как беше...
- Антония, да. И май много я обича. Но знаеш, тия неща, не мога нищо да направя, просто не спирам да мисля за него... – взе да заеква Мария.
- Не му се обаждаш, нали? – прекъсна я малко грубо Нина.
- Почти всеки ден – реши да е честна докрай Мария. – Не мога да се спра, всеки път се боря със себе си и губя...
- Като жена с богат опит, – започна шеговито Нина – ще ти кажа само едно – зарежи красавеца още днес и изтрий номера на бившия от телефона и от главата си. С времето всичко ще с ...