Глава 2: Предложение, на което не можеш да откажеш

Очите ми се ококориха, когато осъзнах кой стои в автомобила пред блока ми. Преди да се опитам да си обясня случващото се, вече бях бутнал най-различни предмети, лежащи на пода, напът към вратата на апартамента. Непохватно си подмятах ключовете в ръце, докато успея да отключа и изляза в коридора на етажа. Втурнах се надолу по стълбите, тъй като нямаше смисъл да чакам асансьор за слизане от втория етаж - това само щеше да ме забави. Едва ли не аз тичах с бясна скорост надолу към входната врата на панеления ми блок, при което на няколко пъти се задъхвах. Ами да, това правят цигарите с теб. Със сигурност не те превръщат в професионален бегач. 

Когато стигнах до партера, отворих вратата с трясък и известна доза блъскане, стряскайки някои от минаващите хора по улицата. В този момент шевролетът вече беше запалил и се опитваше да завие така, че да успее да се измъкне от паркинга, препълнен с коли. Затичах се наново и застанах на пътя на въпросния син шевролет, пречейки му да изманеврира, като поставих ръцете си на предния му капак. В този момент се чу точно с каква сила натиснах капака. 

Шофьорът ме изгледа уплашено, щом осъзна кой създаде целия този хаос и защо. Отвърнах на погледа му с такъв, изпълнен с гняв и очакване. Сигурно видимо ми личеше и колко бях запъхтян. Следователят слезе от автомобила след няколко секунди обмисляне как да постъпи, а при слизането се усмихна някак потайно и поклати глава. Сигурно си казваше “Ах, пак трябва да се занимавам с тоя лудия.” По всяка вероятност обаче, този човек беше един от малкото в участъка, които донякъде ме търпяха. Той винаги е гледал на мен като поредния случай, нуждаещ се от решение. Помня ясно как веднъж ми беше предложил, съвсем приятелски, да ме свърже с терапевт-професионалист. 

Иначе този мъж беше почти плешив в горната част на главата си - причината да го видите по-често с каскет, отколкото без. Имаше тъмни очи и очевидно го влечеше да носи официални костюми дори в неработно време. Поне така заключих, тъй като днес беше почивен ден. А точно сега мъжът носеше сиво-синьо сако, бяла риза отдолу и панталон в цвета па сакото. Обувките му бяха с леко изтъркани подметки - би трябвало да са чисто черни, но всъщност си личеше, че цветът се е износил преди години. Или просто означаваше, че следователят не е чувал през живота си за лустро. 

Докато анализирах облеклото на г-н Теев, тоест следователят, той вече ми беше задал някакъв въпрос или във всеки случай беше казал нещо, което пропуснах. Повдигна вежди, навярно чудейки се защо не отговарям. 

- Ти малоумен ли си?! Питах те защо скочи пред колата! Да не би вече да си и глух, освен умопобъркан?! Отсега ще ти кажа следното: това не е добра комбинация, мойто момче… - Теев въздъхна и сложи ръка на челото си, оглеждайки пейзажа около нас, проверявайки дали има свидетели на случилото се. И действително - някои хора ни гледаха втрещено, други просто минаваха без никаква мисъл за нас. 

- Щях да Ви се извиня, но няма. - скръстих ръце аз. - Защо сте пред блока ми в автомобил, приличащ на този на Оливия? Ето, вижте: давам Ви възможност да измислите някоя нескопосана лъжа и да се оправдаете. - на лицето ми се появи нещо като усмивка. 

- Оф… ти наистина не си наред… - сега Теев съзерцаваше обувките си. - Добре, хубаво, ще ти кажа. Че си станал доста здрав, а аз не искам проблеми. 

- Вие сте ченге. Нима някой като мен може да Ви уплаши? - зачудих се.

- Точно защото съм ченге мисля да избегна конфронтация с теб, Кевин. Защото знам, че ако те арестувам за нападение на полицай, ще оревеш света в килията. Затворът няма да ти понесе. - последното си изречение следователят каза през едва сдържим смях. 

- Затворът в ума ми е по-лош, уверявам Ви. - пристъпих напред и после назад. Просто не можех като стоя прав да съм застопорен на едно място като някоя улична лампа. Теев се засмя на коментара ми.

- Ах, момче… ти май съвсем си се побъркал. Иначе. Ще ти кажа защо съм тук. След закриването на случая на Оливия предположих, че ще преживееш този факт много тежко. Затова по своя инициатива реших да минавам от време на време да те наблюдавам. Най-малкото за да се уверя, че всичко е наред.

- Хм. - сложих ръка на брадичката си и се направих на замислен за няколко секунди. - Извинете, че мълча. Опитах се да разбера дали поне за момент повярвах на глупостите, които току-що казахте.

- За Бога, момче… Човек да не смее да покаже загриженост към теб…

- Не вярвам, че сте тук заради мен. По-скоро сте тук, за да докажете нещо на себе си. Например, че съм побъркан, както твърдите. Бас ловя, че ще се радвате да ме видите в някоя лудница. - Теев въздъхна тежко. - Но все още не мога да си обясня защо сте в автомобил, много подобен на този на Оливия. Това просто е твърде странно и не ми се връзва. - Теев се огледа предпазливо след това мое изречение и щом се увери, че наоколо вече нямаше никой, който да се интересува от разговора ни, мъжът се приближи към мен, слагайки ръка на рамото ми. Явно имаше намерение да ми каже нещо с по-тих тон.

- Ще ти обясня всичко. Но нека отидем някъде другаде. Не е безопасно да говорим тук за това, което предстои да ти разкажа и предложа.

- Какво ще ми предложите? Не искам нищо от Вас. - изгледах следователя с отчетлив неприязън в очите. Теев се огледа още веднъж: нещо, което леко ме притесни. Толкова ли е сензитивна информацията, която той предстои да ми каже, че на разговора ни да не бива да има свидетели? Е, трябва да си призная едно: колкото по-предпазливо го играеше Теев, толкова по-любопитен ставах относно това какво ли толкова ще ми сподели мъжът. 

- Ами ако ти кажа, че мога да те събера с Оливия? - изречението на Теев ме стъписа. Очаквах да чуя абсолютно всичко от него, но не и това. Нима той знае местоположението на любовта на живота ми? - Не ме гледай като пребозало агне, а се качвай в колата. По пътя ще ти обясня всичко в общи линии, а останалото ще ти изясня, като достигнем една определена дестинация.

Действително гледах към Теев с доста объркан поглед. За миг се замислих дали не сънувам или нещо такова. В момента стоях с отворена уста, без да го осъзнавам напълно. Преглътнах, премислих опциите си и не след дълго кимнах, сякаш по този начин се съгласявах с току-що чутото. После с Теев влязохме в колата и отпътувахме нанякъде.