Очите ми се ококориха, когато осъзнах кой стои в автомобила пред блока ми. Преди да се опитам да си обясня случващото се, вече бях бутнал най-различни предмети, лежащи на пода, напът към вратата на апартамента. Непохватно си подмятах ключовете в ръце, докато успея да отключа и изляза в коридора на етажа. Втурнах се надолу по стълбите, тъй като нямаше смисъл да чакам асансьор за слизане от втория етаж - това само щеше да ме забави. Едва ли не аз тичах с бясна скорост надолу към входната врата на панеления ми блок, при което на няколко пъти се задъхвах. Ами да, това правят цигарите с теб. Със сигурност не те превръщат в професионален бегач.
Когато стигнах до партера, отворих вратата с трясък и известна доза блъскане, стряскайки някои от минаващите хора по улицата. В този момент шевролетът вече беше запалил и се опитваше да завие така, че да успее да се измъкне от паркинга, препълнен с коли. Затичах се наново и застанах на пътя на въпросния син шевролет, пречейки му да изманеврира, като п ...